"Най-самотният човек в света" живее в село, потопено под вода за 25 години 

 Преди 1985 г. малкото туристическо селище Вила Епекуен в аржентинската провинция Буенос Айрес е можело да побере поне 5000 посетители. 

През същата година обаче колосална морска вълна, предизвикана от рядък метеорологичен модел, предизвиква скъсване на язовирна стена в близкия район, което на свой ред разрушава дигата, защитаваща селото. 

В рамките на няколко дни цялото население е евакуирано, а мястото е потопено под метри вода. 

Едва през 2009 г. - 24 години след опустошителното наводнение - Вила Епекуен отново излиза от водата, след като тя окончателно се изпарява поради сухите климатични условия. 

Тогава един човек, Пабло Новак, който е израснал в някогашната туристическа гореща точка, се връща в селото, за да се установи отново там. Оттогава 93-годишният мъж е единственият обитател на мистериозното село-призрак и е наричан от мнозина "най-самотният човек в света". 

Пабло се връща в селото, когато нивото на водата спада, и открива място, подобно на военна зона, където солта и слънцето са избелили много от изоставените сгради. 

В разговор със CNN той обяснява решението си да остане в разрушеното си родно място: "Допреди около четири-пет години след наводнението, когато водата все още беше висока, никой не идваше тук. 

"Бях напълно сам. По цял ден, всеки ден. Прекарвах време в търсене на 20-годишна бутилка уиски и накрая намерих такава, която изпих съвсем сам. 

"Що се отнася до добрите вина, такива не бяха останали пълни" 

В разцвета на силите си в началото на 80-те години на миналия век Вила Епекуен е ваканционен курорт, посещаван от над 20 000 туристи годишно, и дом на над 2 000 жители. 

Всъщност много посетители вярват, че кристално сините води на Лагуна Епекуен имат лечебни свойства при ревматизъм, депресия, кожни заболявания и диабет, и идват от всички краища на страната, за да проверят тази теория. 

Местните предприятия като хотели, музеи и дори хиподрум се сдобиват и с построената през 1972 г. железопътна гара. 

Две десетилетия и половина след като бедствието оставя родния му град като декор на филм за апокалипсис, Пабло оставя съпругата си в съседен град, за да се върне във Вила Епекуен, тъй като тя не желае да се присъедини към него. 

В дома му - малка и прашна къща - няма електричество и е пълен с ръждясали мебели. 

"Видях как това село се ражда и как умира. На моята възраст просто се наслаждавам на живота, като се разхождам из руините на Епекуен с надеждата, че някой ще ме попита нещо", признава той.

из. Глас бг